Тъй като войната в Иран прекъсва глобалните доставки на петрол и химикали, енергийният сектор на Китай, богат на въглища, се възползва от безпрецедентна възможност. Дани Пън посети автономната префектура Чанджи Хуей в северен Синдзян – една от четирите основни бази в Китай за мащабно, модерно въглищно-химическо производство. Във втория от а серия от две частитя открива как Китай използва въглищни химикали, за да компенсира петролните шокове.
Краят на април е и северният Синдзян вече е обхванат от пареща жега. Солените площи се простират до хоризонта, безплодни и безжизнени, докато монотонността не се разпадне в Wucaiwan – бум в автономната префектура Changji Hui, който се издига бързо на гърба на енергийното развитие.
Тук ритмичният рев на машини разбива дългогодишната тишина на пустинята Гоби. Десетки индустриални гиганти са плътно групирани в този пейзаж, включително открити мини с годишен добив в десетки милиони тонове, масивни топлоелектрически централи и разрастващи се химически предприятия.
Тази промишлена гора от извисяващи се комини и сложни тръбопроводи формира сърцето на Националната зона за икономическо и технологично развитие Zhundong, която се намира на върха на прогнозните запаси от въглища от 390 милиарда тона – засенчвайки петролните богатства на Персийския залив по отношение на теглото.
Зоната е и една от четирите основни бази на Китай за модерно, широкомащабно въглищно-химическо производство.
В далечния запад на страната „новият Близък изток“, съсредоточен върху добива на енергия, производството на електроенергия и химическата обработка, търпи бързо развитие – само с въглища вместо нефт. Тук някои от най-големите и модерни съоръжения в света превръщат въглищата в течно гориво, чист газ, пластмаси, химически торове и др.
През по-голямата част от миналия век петролът – почти 60 процента от който е концентриран в Персийския залив – беше безспорният гръбнак на глобалното индустриално и икономическо развитие, особено в транспортния и нефтохимическия сектор.
Source link
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта