Четенето на скорошно медийно отразяване на действията в областта на климата означава да се люшкате между очевидна победа и поражение. Един ден това е триумф, когато се обявява още един крайъгълен камък от декарбонизацията. След това катастрофа следващата, тъй като държавите и компаниите се оттеглят от ангажиментите си за климата или се приближават опасно близо до пълното отричане на изменението на климата.
Можем да очакваме още такива удари: Зелената седмица в Хонконг се провежда следващия месец, Общото събрание на ООН и Седмицата на климата в Ню Йорк също трябва да започнат през септември, последвани от Cop30 среща на върха за изменението на климата в Бразилия през ноември.
Ако годината досега е някакъв ориентир, дискурсът на тези събития ще бъде изпълнен с три често срещани недоразумения (насърчавани умишлено или не). Това са прости и примамливи погрешни схващания, които възпрепятстват разбирането ни, докато бушува все по-шумен дебат.
Първата е тенденцията да се смесва електричеството с енергията. Вторият: объркване на вложената енергия с изходната енергия. А третият? Бъркане на нулеви нетни емисии с нулеви емисии.
Това не е просто разделяне на семантични косми. В надпреварата за декарбонизация заглавия като „Възобновяемите енергийни източници вече доставят 50% от енергията на Китай“ често тръбят за драматичен напредък. Те звучат трансформиращо – докато не осъзнаете, че „сила“ обикновено означава електричество, а не пълна енергия.
И в това се крие проблемът.
Source link
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта